Благотворителността на Джордж Сорос е мнима, той винаги търси печалбата Американският милиардер Джордж Сорос за пореден път при­зова Европейския съюз да увеличи финансирането на Украйна. Според финансиста ЕС трябва през тази година да отдели за „независима­та” киевска хунта един процент от бюджета си. Това са 14,1 милиарда евро допълнително към кредита на МВФ и програмата за макрофинан­сова помощ от Брюксел. В противен случай Сорос плаши европейците с криза по-тежка от онази, с която те се сблъскаха в Гър­ция и преживяват сега във връзка с наплива на имигранти от Северна Африка и Близкия изток. Ако спеш­но не се отделят пари за Киев, „ще се появи фалирала държава с насе­ление повече от 40 милиона души, и това ще бъде още един източник на бежанци” – пише Сорос в статията си в The New York Review of Books. Сорос не за пръв път отправя такива призиви. При това, отправя ги изключително към Европа, а не към Вашингтон. Още през октомври 2014 г. в статията си „Събуди се, Ев­ропа” той призова Брюксел да даде 20 милиарда долара помощ за Ук­райна. На 28 януари 2015 г. той вече призова за неотложен транш от Ев­ропа в размер на 15 милиарда. Ново в поредното му послание може да се нарече само опитът да се използ­ва болезнената за Евросъюза тема за имигрантите. Един вид, ако не помогнете на Киев, към стотиците хиляди африканци ще се прибавят милиони украинци. На пръв поглед Сорос хаби уси­лия напразно. Но нали се казва, че капката дълбае камъка. През изми­налите година и половина „незави­симата Украйна” получи от Запада и от ЕС, не по-малко от десет мили­арда долара. Разбира се, това не са сумите, които могат да спасят ико­номиката на Украйна от кризата, но определено те са повече, отколкото спестовните европейци първоначал­но бяха готови да изразходват. Главен източник на средства за Украйна е четиригодишният кредит на МВФ в размер на 17,5 млрд. долара Фондът дава пари с голяма нео­хота и преди всеки транш внимател­но изучава дали всички изисквания, като например вдигане на сметките (комуналните) и пенсионната въз­раст, е изпълнило ръководството на Украйна. По такъв начин от проле­тта на 2015 г. Киев вече получи 6,7 млрд.  Президентът Петро Порошенко прави всичко, за задълбочаване на конфликта в Украйна, като по този начин обслужва печалбарските схеми на Сорос Освен това имаше още и пре­дходна кредитна програма на фон­да, за която сякаш всички са заб­равили. През 2014 г. МВФ одобри отпускане на кредит за две години в размер на същите 17 милиарда. Тогава Украйна получи около 4,5 милиарда, а след това програмата беше анулирана поради неизпъл­няване на условията по договора. Между другото, украинците така или иначе ще трябва да плащат ли­хвите. Още три милиарда в рамките на две години трябва да отдели Све­товната банка. Засега „независима­та Украйна” е получила 750 мили­она долара за „развитие” и още 500 милиона – за поддръжка на финан­совия сектор. Финансовата помощ от САЩ за Украйна се състои в кредитни гаранции за два милиона долара. А по-нататък са разходите на европейците. Например макрофи­нансовата помощ от Евросъюза е в размер на 3,4 млрд. евро. До момен­та Брюксел е отпуснал вече 1,36 ми­лиарда от тази сума. Европейската банка за реконструкция и развитие одобри кредитна програма до 2020 г. за 5 милиарда евро (получени са 1,2 млрд.), а Европейската инвести­ционна банка трябва да отпусне 3 милиарда евро до 2016 г. за конкрет­ни проекти (отпуснати са 750 млн.) Освен това има още и помощ от европейските страни в рамките на двустранните отношения. Напри­мер Германия е отпуснала кредит от 500 милиона евро за възстано­вяване на инфраструктурата в Из­точна Украйна. Други страни също предоставят определени суми или във вид на безвъзмездна помощ, или под формата на кредити, или за конкретни проекти, например оси­гуряване на граничните пунктове с оборудване за радиационен контрол или закупуване на медикаменти. От една страна, ако не се смятат малките безвъзмездни суми, евро­пейците дават пари на кредит и би трябвало да си ги върнат с лихвите. Но големият въпрос е – способна ли е Украйна да връща вложените ин­вестиции. През август министърът на финансите на Украйна Наталия Яреско съобщи, че Киев е успял да се споразумее с международните кредитори на Украйна за опрощаване на 20% от дълга в размер на 19 милиарда долара и да отсрочи останалите плаща­ния с 4 години. Вярно, както се изясни по-късно, споразумението още не е сключено и редица кредитори не са съгласни с предложените условия. Освен това условията за опрощаване са доста съмнителни. Например, ако темповете на ръст на БВП на Ук­райна превишават 3%, кредиторите ще получат 15 % от стойността от всеки процент ръст, а ако са 4% – то направо 40%. Дори депутатът от „Блока на Петро Порошенко” Вик­тор Пинзеник заяви, че в случай на бърз ръст на БВП размерът на пла­щанията ще превиши няколко пъти опростените суми. От друга страна, никой не гаран­тира, че Украйна наистина ще по­каже такъв ръст. А Наталия Яреско вече заяви, че при влошаване на икономическата ситуация, Украйна може да поиска още едно реструк­туриране на дълговете. Така, че известният спекулант Сорос въвлича Европа в доста съм­нителна авантюра. Киев задължи­телно ще плаща кредитите си от МВФ, но европейците могат да си останат с празни ръце, ако хунтата реши да спре плащанията. - Политиката на САЩ, която из­разява Сорос, се състои в това да може, колкото повече да се прех­върли бремето на отговорността за ситуацията в Украйна върху пле­щите на европейските данъкоплат­ци – казва директорът на Института за съвременно държавно развитие Дмитрий Солонников. – При това Европа се намира в много по-труд­но финансово положение, откол­кото САЩ. Тя и така поема върху себе си тежестта на дълговете на Гърция, Италия, Испания и Порту­галия. Да поема финасирането на Украйна определено не е влизало в плановете на Европа. Опитвайки се да прехвърли отговорността за Ук­райна върху Брюксел, Сорос под­копава европейското икономическо благополучие. В този смисъл Со­рос играе опасна финансова игра. Той е известен спекулант и затова не е изключено, че иска да съсипе европейските пазари и да спече­ли от това. Това е неговият бизнес – да предизвиква нестабилност и от това да печели. От една страна, това е за негова лична изгода, от друга, той помага на администра­цията на САЩ. Ако сега изведнъж в Украйна бъде обявен фалит, мно­го анализатори и политици ще ка­жат: „Европа я предупреждаваха, че трябва да се помогне на Украй­на. Тя не се съгласи, значи сама си е виновна”. А Съединените щати все едно нямат нищо общо. Европа зависи от транзита на газ през Украйна. Ако „Нафтогаз” (ук­раинската газова компания) фали­ра, Европа няма да получи нужните обеми газ и това ще бъде огромен проблем. Затова за решаването на такива отделни проблеми европей­ците, разбира се, ще развързват ке­сията. Директорът на Центъра за ев­разийски изследвания Владимир Корнилов смята, че Сорос иска да защити инвестициите си в Украйна. - Сорос налага тази идея много настойчиво. Започвайки от декем­ври миналата година, той постоян­но и методично прокарва в различ­ни солидни и не много сериозни издания големите си трудно четими статии, в които настоява Европа, МВФ, Световната банка, НАТО, който и да е, непременно да влага средства в украинската икономика. При това, когато самият той беше запитан дали е готов да вло­жи милиард долара в икономиката на Украйна, той отговори, че не е готов. Макар, че за него би тряб­вало милиард повече или мили­ард по-малко да са без значение. Всъщност, всичко което прави той сега, това е да защити някак си вече вложените инвестиции, да си върне средствата, които е вложил в украинските майдани, революции и структури. Сорос никога не се е занимавал с благотворителност, въпреки наличието на множество фондове под неговата шапка. Той винаги прави това с оглед на печал­би. И сега това го вълнува много. Десетки милиони, които той е по­харчил в Украйна, могат да изгорят, ако не бъдат спасени украинската икономика и днешният режим.