Прочетен: 1086 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2023 14:17
Петелът от малинов пейзаж познавам вече 14 години. Любима книжка с поезия на Николай Милчев. В тяхна чест се хванах с този петел. Преди време направих един сгоден такъв от слънчогледов пейзаж и още тогава си казах - няма да е лошо да направя един малинов петел! Мина почти половин година, докато най-сетне в светлата седмица, вече се захванах с този
Едно друго стихотворение на Николай Милчев с петел = като малинова плънка на публикацията :)
Сухоземно море
Аз не разбирам нищо от море.
И си личи,
че не разбирам нищо.
Защото мога да се сетя само толкова,
когато става дума за море
в стихотворение.
Насапунисва се морето
и след това
излиза на брега –
да се обръсне.
Ако е мъж,
ще тръгне в сушата –
да търси планина
или жена.
И да ѝ каже,
че ѝ носи шал на сини точки.
Това, разбира се,
са сухоземни съчинения.
И си личи,
че не разбирам нищо от море.
За мен морето не е повече
от нашия балкон,
на който някой ми държи ръката.
И не ме пуска
да си поиграя с хоризонта.
За мен морето не е повече
от нашите къпини –
какви красиви острови
от сладка светлина.
И колко много скъсани платна
от всякакви илюзии.
До островите си
аз винаги съм ходил пеш.
За мен морето не е повече
от нашия петел,
който се бръсне сутрин с малко слънце.
И вместо да излезе
на брега на времето,
седи на двора
и брои кокошките.
Но аз ви казах –
не разбирам нищо от далечина
с море.
Особено от толкова красива.
Придържах се уж към малиновата гама, но го опущих към опашката
съвсем :)
Една стърчиопашка се появи успоредно с петела, днес и нея доукрасявах, оперих и снабдих с яйца :)
Коледен венец със синигерчета и други др...
Още синигери и други пъстри птичета
ситите обеди и вечерите на двора лениви
или пък неделите зимни, когато в леглото
вървиш по дълбокото дъно на някоя книга.
Да си спомняш как подир твоята смърт се събраха
роднините скарани и припадаха в кухнята,
как през града те понесоха после твоите братя
с бавния ход на градската духова музика.
Да лежиш под земята и да чуваш как в твоите кости
работи водата. Но да бъдеш щастлив за това, че
една братовчедка далечна е дошла да опоска
тревата наоколо и за теб да поплаче.
А жената, в която безумно си вярвал до края,
да отваря вратата за други, защото това е човешко.
И да стига в ухото ти шепот от вашата стая -
безсилен да слушаш тяхното дишане тежко.
Да гърмят върху теб като бъчви опразнени дните,
а в неделя отново любимата твоето име да шепне.
И да бъде наоколо оранжево от гърдите й -
от тия два портокала, кръгли и смеещи се.
Готино!