Повече социализъм. Това е новата идея на Еврокомисията за бъдещето на ЕС след британския изход. Идеята няма нищо общо с инфантилностите на нашенския Станишев, който незнайно по какви причини, след като се провали в България оглавява ПЕС.

Идеята беше предложена от бившия премиер на Италия Енрико Летта, който каза "Нуждаем се от нов старт. Съюзът трябва да върне сигурността на европейците и да покаже, че не е само за онези, които спечелиха от процеса на глобализирането".

Този бивш политик, който тръгна към академичната кариера не е сам. Идеята беше подкрепена от шефа на ЕС Жан Клод Юнкер, който след няколкоседмично мълчание предизвикано от шока с британското излизане от ЕС намери изведнъж лекарството за растящото недоверие на европейците към бюрократите в Брюксел, тяхната корупция, неангажираност, бездействие и некадърност. Заради това реакцията на Еврокомисията не беше насочена към ограничаване на растящата бюрокрация и към увеличаване на конкурентоспособността на съюзната икономика. ЕС флиртуваше с тази концепция преди британския референдум, разчитайки да позалъже гласоподавателите на острова.

Сега обаче няма такава нужда. Великобритания, която наред с Германия е най-много насочена към свободния пазар в ЕС, с единия крак е извън общността. Рискът от вето срещу плановете за създаване на централизирана икономика, ръководена с помощта на директиви на Комисията, в която свободният пазар ще бъде по-малко важен от регулираните заплати и гаранцияте за социалните придобивки и привилегии, е много по-малък. Което означава, че прибягването към по-голяма доза социализъм може да стане не само опит за излизане от безизходицата, но и за връщане на симпатиите на милионите разсърдени европейци, губещи доверие в ЕС и насочващи се към движенията "анти", т.е. към така наречените "популисти".

В общи линии такава ще бъде и новата стратегия на Жан Клод Юнкер, който има намерение да позакърпи нарушеното доверие на европейците в "обединена Европа".

Доколко са напреднали тези дейности може да се види от факта, че веднага след референдума в Англия Еврокомисията допринесе за подписването на споразумение за сътрудничество между правителствата на страните-членки, бизнес-организациите и профсъюзите, които ще дадат на обществените организации по-голям дял във взимането на политическите и юридически решения на ЕС.

Европейската профсъюзна конфедерация определи това като исторически момент и поврат в досегашната политика на Еврокомисията. В резултат на това сътрудничество с профсъюзите и обществените организации ще бъдат укрепени трудовите права в ЕС, засилена борбата с дискриминацията и въведено законодателство, регулиращо минималните заплати. Всеки от тези постулати, може да бъде счетен за опит за намеса в компетенциите на правителствата и националните парламенти. Това е и една от причините, заради които този план беше скрит в чекмеджетата на централата в Брюксел преди британския референдум, за да не дават аргументи на онези политици на острова, които представяха Брюксел като сбирка на криптосоциалисти, опитващи се с помощта на бюрократични регулации да ограничат свободната конкуренция и икономическите свободи. След поражението на ЕС във Великобритания новият така наречен "социален пакет" се оказа идеален материал за нов старт.

Главният съюзник на Юнкер в Комисията е Мариан Тисен, белгийската комисарка по въпросите на трудовото ангажиране и обществени въпроси, която от началото на своя мандат води война с британските консерватори, защищаващи тезата, че ЕС няма право да диктува на националните правителства как да формират своята социална политика, отнасяща се за заплатите, отпуските по майчинство, равнопоставеността или пенсиите. Нейните планове за реформиране на съюзния трудов пазар, така че да се съчетае свободата на движение с необходимостта от защита срещу по-евтината работна сила от Източна Европа – така нареченият нов ЕС, срещнаха сериозна съпротива. Тисен искаше да приложи идеята на правителството на Германия, което се опита да принуди транспортните фирми от Полша, Чехия и Унгария да плащат на своите работници според немските заплати за времето, което работят, преминавайки през територията на Германия. Еврокомисията реши да разшири тази наредба върху всички работници, делегирани от централно-европейски и южноевропейски фирми за работа в страните от "стария ЕС", принуждавайки ги да плащат локалните заплати и социални осигуровки.

Но правителствата на 11 държави, представляващи Централна и Южна Европа, виждат в тези планове не опит за защита на трудовите права, а само обикновен протекционизъм с цел да предпази западноевропейския трудов пазар от източните европейци. Ясно е, че в конкуренцията на немския или френския трудов пазар фирмите от Унгария, Чехия или Полша ще фалират, ако трябва да плащат на своите работници според западноевропейските нормативи и критерии.

Въпреки това в края на юли тази идея се върна в непроменена форма, подкрепена силно от правителството на Франция, чийто шеф Мануел Валс нарече сегашната ситуация на европейския трудов пазар "социален дъмпинг".

Досега на опитите за ограничаване на свободната конкуренция в континентална Европа ефективно се противопоставяха англичаните, които имаха много по-голямо влияние върху ЕС, отколкото цяла Централна Европа. Сега, в навечерието на развода между Лондон и Брюксел, Еврокомисията отхвърли обвиненията в намеса в компетенциите на националните правителства. Делегирането на специалисти по принцип е надграничен проблем, намиращ се в моите компетенции – заяви комисарката Тисен, аргументирайки, че предлаганото от нея общо за целия ЕС решение не е някаква фикс идея на Комисията, а произтичането от съдържанието на Лисабонския договор, както и от Хартата на основните права на ЕС.

Това върви заедно с анонсираната от Жан Клод Юнкер офанзива на Еврокомисията не само в сферата на трудовите права, но и в борбата с дискриминацията. Засега и дума не може да става за ревизиране на тези наредби. Те са тясно свързани с Лисабонския договор и тяхната промяна ще се нуждае от започване на нови болезнени преговори, които ще са убийство за целия ЕС.

Парадоксалното е, че само преди няколко седмици социализмът в ЕС изглеждаше окончателно погребан от "фризьора" на левия президент на Франция Франсоа Оланд, за чийто услуги френският данъкоплатец плащаше по 10 000 евро месечно. Но това беше само една от причините, заради които европейските леви партии падат надолу в анкетите и сдават една след друга позициите в полза на популистите, които доста по-добре работят с тезите за социална справедливост. Но неочакваната подкрепа от страна на Еврокомисията за новия социализъм /за което разбира се няма един ред в проституиращите чрез мафията на ГЕРБ български журналисти/ доведе до ренесанс на исканията за нови социални придобивки. И те се връщат на дневен ред.

От появяващите се информации се вижда, че продължават търканията за въвеждане на нови регулации без необходимостта от разпалване на война за компетенциите с правителствата на отделните страни-членки.

Брюксел предлага решенията за минималните заплати да бъдат вземани заедно от правителствата на страните-членки без да се обсъждат в Европарламента, където дългите и безсмислени дебати са само губене на време.

Големи надежди са свързани и с популисткия завой в Европа, където все повече партии /както и тези, които са на власт/ ще си осигурят подкрепата за реализация на социалните искания на избирателите.