Русия започна 2016 г. в много сложна обстановка. Ще посочим някои от проблемите:   ситуацията в Донбас и в Украйна; военната операция в Турция; рязкото влошаване на отношенията с Турция; проблемите на Газпром на европейския газов пазар; истеричната ситуация с цените на нефта и с бюджета; колебанията на курса на рублата; санкциите наложени на Русия от Запада; информационната война срещу Москва и лично срещу Путин и др. Този фон може да се характеризира с един извод - ситуацията за Русия е сложна и ще бъде още по-сложна. Обяснението дойде оттам, откъдето лично аз най-малко го очаквах – от статията на китайската Синхуа, че Русия се намира в стратегически задънена улица, т.е. в системна криза. В миналото си позволявах често подобен извод.   Това е същността. Съвременна Русия живее и действа в наложената й след 1990 г. система на либералния капитализъм, който при нея придоби и чертите на олигархичен капитализъм.   Това означава, че системната криза, в която затъва Западът, няма да пожали и Русия и ще се развива и там по всички направления – в икономиката, политиката и социалната сфера. Така и стана.   Ветрилото на проблемите е широко. Крайно необходима е тяхна трезва инвентаризация с възможните решения за бъдеще.   Ако бъдат направени, на Русия предстои /с или без Путин/ да издържи схватката със световните финансово кланове и да създаде собствен силов център. Конфликтът е, че сегашната система вече е неуправляема с наличните инструменти. На САЩ е нужна война, за да отпишат всички свои дългове и грехове. Те се намират в най-голямата в своята история криза и за да се измъкнат и оправдаят своя банкрут срочно се нуждаят от форс-мажор. САЩ разбраха, че икономически вече нищо не могат да направят. Значи, трябва да го направят политически и военно.   В момента най-силният икономически противник на САЩ е Китай, но с него американците са свързани с пъпната връв на търговията, която не могат да скъсат. Сами не могат да произвеждат, а ако могат - по много по-високи цени.   При Китай проблемът е обратният – трябва да продава на вътрешния пазар онова, което досега продаваше на външния. За тази цел трябва да дотира вътрешния си пазар с 2 трилиона долара годишно. Конфликтът със САЩ ще се задълбочава.   Щатите трескаво търсят замяна на Китай. Единственият пазар съпоставим с китайския е ЕС, с който американците мечтаят да реализират договор за свободна търговия.   Китай им отговори с нова версия на Великия копринен път. Те пък му отговориха с войната в Украйна, за да спрат движението на Китай на Запад. Ще напомня, че Майданът в Киев започна като проект на Янукович срещу Путин. Янукович отиде в Китай да продава Крим. И когато се договори, че Крим ще стане част от Копринения път, американците, а не руснаците, въведоха своите снайперисти по покривите около Майдана в Киев.   ЕС е пред разпадане и само чудо може да го спаси. Това е невероятно сложен конгломерат от изкуствени договорености между страните-членки, коя и колко ще получи. Но когато стана ясно, че пари вече няма, спасяването на договореностите вече е невъзможно и ще ги отменят по най-простия начин – чрез разпадане на ЕС. Кризата с бежанците от Близкия Изток не беше случайна, а планирана операция, финансирана под патронажа на Англия и САЩ.   На този фон е ясно, че развитие на Русия е невъзможно, докато олигархията, създадена от приватизацията при Елцин, запазва своите позиции.   Случи се и още един проблем, който е в състояние да срине Русия в хаоса на 90-те години. Става дума за цените на нефта. При сегашната структура на икономиката, градяща се върху износа на нефта и газа, това наистина може да се окаже фатално.   През последните години структурата на руската икономика практически не се развиваше – износ на суровини, и внос на готова продукция от всички видове. Така дойде и сегашният спад на цените на нефта.   Всъщност в началото на втора поредна година пазарът на нефта се развива така драматично. Да не се забележи това е невъзможно.   Разбирането на динамиката на цените на нефта и факторите, които я определят дава добра представа за онова, което става в политиката и глобалната икономика, тъй като нефтеният пазар е най-големият в света и наистина е глобален, с над 100-годишна история. Нефтът е пазар, където всички зависят от всички и всички влияят на всички.   Прогнозата, която правехме в началото на 2015 г. даже на нас ни изглеждаше песимистична, но варираше между 40 и 60 долара за барел. Оказа се, че бяхме близко до истината, която при прогнозирането на цените на нефта се случва рядко.   Нещата не са толкова сложни. Геотектоничните промени в световната икономика не могат да не се отразят и на пазара на нефта, където само за една година цените паднаха два пъти. Тектоничните промени не могат да не станат и в световната политика, когато само за една година бяха преразпределени от едни субекти към други над 1,54 трилиона долара. Световният нефтен пазар не е игра за милиарди долари, това е игра за стотици милиарди и за трилиони.   Коментираме постоянно ценовата динамика при САЩ, ОПЕК, Саудитска Арабия, Иран.   Тук се спирам на руския нефт.   Русия е независим играч на глобалния нефтен пазар. Тя е един от трите най-големи производители на нефт в света и неговият най-голям износител. Тя не е в ОПЕК и не участва в режимите за ограничаване на добива на нефт. Въпреки това пазарът от години очаква кога добивът на Русия ще започне да пада, отчитайки ставащото при цените. Но той не пада. Поне засега.   През 2015 г. Русия установи нов рекорд в добива за постсъветските времена, стигайки средногодишно равнище от 10,73 милиона барела дневно, спрямо 10,58 милиона през 2014 г. Но за световния баланс не е важно колко добива Русия, а какъв е обемът на нейния нефтен износ. И тук руснаците постигнаха рекорд на ръста, който през 2015 г. беше 10,6 на сто, създавайки допълнително давление върху пазара.   Този износ обаче има някои особености. Първата е зависимостта му от европейския пазар.   Географията на доставките на руския нефт е насочена предимно към Европа. Разбира се, в Русия започват да диверсифицират на Изток към Китай, но това се нуждае от време, договаряне и развитие на инфраструктурата.   Засега Русия критично зависи от европейския пазар, който беше стабилен. Но в края на 2015 г. той стана арена на ожесточена борба между Русия и Саудитска Арабия за потребители и цените се сринаха до сегашните около 30 долара за барел.   От друга страна динамиката на Китай престана да бъде основният двигател на ръста на цените на нефта. Нещо повече. Ситуацията се обърна в обратното направление. Именно Китай и неговата икономическа ситуация през близките 1-3 години ще е главният фактор, дестабилизиращ световния пазар на нефта.   Може да се добавят още фактори, но и така е ясно, че повечето нефтени страни и Русия, чието благосъстояние е построено върху доходите от нефта, ще изпитват сериозни проблеми не само в икономиката, но и в политическата сфера.   Ако трябва да се оцени дисбалансът при нефта през 2016 г. заради неговото свръхпредлагане той ще натиска цените надолу до 25-40 долара. Този диапазон може да се вдигне до 35-55 долара само при реални договорки на ОПЕК, на Саудитска Арабия и Иран за съкращаване добива минимум за три години. Но през 2016 г. това едва ли ще се случи. Вероятно през 2017 г. цените частично ще се възстановят до равнище 50-60 долара, но това пак ще зависи от ситуацията в Китай.   Фактор, който може да вдигне цените, но не е длъжен, може да е военен конфликт, например между Саудитска Арабия и Иран.   Така стигам отново до САЩ, които от началото на годината включиха с пълна сила доларовата "прахосмукачка", като не позволяват да се срине техният дългов пазар. Това е класически пример как змията се изяжда сама, печелейки седмици и дни, но все пак се изяжда.   Глобалната дългова лавина, надвиснала над икономиката, достигна такива мащаби, че никаква печалба в световния реален, т.е. производствен сектор, не е в състояние да поддържа стабилността на раздутия дългов пазар.   Всички говорят за цените на нефта, но не виждат, че проблемът е по-широк. Съвкупният индекс на всички суровини през 2015 г. падна с 34 процента: при селското стопанство с 19 на сто, при металите – с 30 на сто, при промишлените стоки – с 26 на сто.   Картината на унищожението на реалното производство се допълва и от транспортния индекс "Балтик драй", отразяващ стойността на морските превози на сухи товари, който е най-важният индикатор на търсенето на суровини, лежащи в основата на всяко реално производство. Този индекс пада три години подред – от 2270 до 394, т.е. 6 пъти.   Това означава, че световното реално производство като цяло пада, а заедно с него и международната търговия. Всички пари се комулират във финансовия сектор и никой не обръща внимание на реалния сектор и на пазара на акциите.   Русия не се предава и тръгна към разрушаване на монопола на Уол Стрийт и американските банки при цените на нефта, като целта е отвързване на руската икономика и износа на нефта от долара.   В края на ноември беше съобщено, че Министерството на енергетиката започва тестирането на нов руски базисен сорт нефт. Ако това бъде успешно контрактите на руския базисен нефт, търгуван на руска борса, ще са в рубли, а не в долари. Днес цената на руския суров нефт е свързана към онова, което се нарича цена на нефта "Брент". Проблемът е в това, че залежът "Брент", както и другите големи залежи в Северно море са в упадък, което означава, че Уол Стрийт може да използва изчезващия сорт нефт за контрол над много по-големи обеми нефт, в това число и руския.   Както се вижда, такава кръстословица не е имало отдавна, а и въобще, на световните пазари.   Русия е част от тази система и през последните години не направи нищо за излизане от нея. Това означава, че тектоничните процеси ще продължават и през 2016 г., в това число и в Русия, и ще дават отражение във всички области.

ако цената на петрола падне до 20 долара за барел, с Русия е свършено.