Президентът Първанов може да бъде отвлечен. Филип Найденов е псевдоним на Емил Златев, бивш състезател по карате, сега инструктор с трети дан черен пояс. Той е и републикански вицешампион по плуване и национален шампион по тенис на корт. Служил е в специалните войски и за кратко е обучавал в ръкопашен бой полицейските части за бързо реагиране в градски условия "Сигма". Има две дипломи за висше образование - от Национална спортна академия и от Великотърновския университет, където е завършил българска филология.  Емил Златев е автор на „Абстрактна справедливост” - разследване, издадено в две отделни книги. Самият той присъства в него като главен герой. Но не само в сюжета, а и в живота Емо е шеф на един от най-големите карате клубове в страната.  Описаните случки не са измислица – той и шест негови момчета, също служили в спецотрядите, са помолени да окажат помощ на действащите криминалисти в Русе. И те разбиват няколко цигански банди, вилнеещи в региона. „Седемте варненски самураи” се натъкват на ожесточена съпротива от страна на бандитите и на авторитетните им покровители.    - В послеслова на втората част на книгата си пишеш, че са идвали при теб някакви хора, които са искали да организираш убийството на Иван Костов, докато е бил премиер... - Имам информация, че не са пращали пратеници само при мен. Имаше един кръг хора, чиито интереси под една или друга форма бяха силно настъпени от Костов.    Те бяха решили да организират премахването му    и, както разбрах, убийството беше професионално замислено.  Възнамеряваха да създадат действащ екип, и втори, който да го подсигурява. Първият да е поне от десетина души, от които двама-трима да бъдат взаимно заменяеми. Например ако на единия снайперист неочаквано му прилошее, замества го веднага другият. Мислеха и за дублиращ екип, който трябваше да бъде също от десетина души. Нещата бяха много сериозни – говорим за група от 20-25 човека. Имаше и други, които трябваше да осигурят спокойствие на периметъра – може да са момче и момиче, които се разхождат, но при възникване на непредвидена опасност веднага да сигнализират.    - Защо планът не влезе в действие? - Всичко бе сериозно замислено, но имаше и доста пропуски. Но основното бе, че аз и моите момчета, такива поръчки не изпълняваме.   - Защо тогава въобще прие да разговаряте?  - В началото пратениците се представиха като хора загрижени за спорта, за каратето. Организираха демонстративни състезания по хотели, чупене на тухли, атракции. Затова приех да разговарям. Едва по-късно разбрах, че са посредници. Казаха ми, че някакви хора искат за нещо много важно да разговаряме.    - Ти изненада ли се? - Не, за мен не беше изненада. При мен са идвали какви ли не. От дума на дума стана ясно, че целта е Иван Костов. И аз им отказах. С някои от тях се познаваме, не мога да кажа, че са ми приятели, но те знаят, че нито аз, нито някой мой човек, никога не би ги издънил, като ги предаде. При друга конфликтна ситуация бихме могли да се избием, но в онзи исторически момент бяхме на твърде голямо разстояние един от друг. Но всеки от нас държеше на мъжеството си и знаеше, че този случай е приключил и разговорът не се е състоял.   - Казваш, че не е било аджамийска работа... - В никакъв случай. Не че бих се хванал с това, но от чисто експертна гледна точка, имаше и доста пропуски в замисъла им.    - Веднага ли те оставиха на мира, или отново те посетиха? - Е, имаше и второ посещение, питаха, ама наистина ли не се навиваш, няма ли да помислиш все пак, и т.н. И толкоз.   - Всички щом чуят борци, самбисти, каратисти, веднага си представят мутри...  - Просто се учудвам на глупостта, на незнанието или може би на липсата на информираност на повечето българи. Каратистът като начин на мислене е далече от това на един борец, който е 110 кг. и си въобразява, че не може да има проблеми. Философията на каратето е различна от спортната философия на боксьора или бореца... Каква е философията на боксьора – да се сбие. Борецът каква философия има? Ако ще да стане и 6 пъти олимпийски шампион, каква философия изповядва? Познавам    легендарния Александър Томов, бившият голям класик, какво стана с него? Стана един най-обикновен пияндурник.    - Не се пали толкова, за широката публика всички биячи са еднакви... - Не бива да е така. Защото каратистът е длъжен винаги да е на страната на доброто и винаги да воюва със злото. В основата на философията ни е да помагаме на по-слабите, а не да вършим свинщини. Не може цял ден да трепаш беззащитни хора по улиците и вечерта да се изправиш пред младите и да ги учиш на карате. И още нещо - ние, каратистите, знаем как да удряме. Можем да ударим силно, без да увредим, докато други, без да са тренирали каквото и да е, направо изкъртват нос, чупят чене, случват се и да убият, без да искат. Каратето има медитативна система. Бойните изкуства са само път, по който се върви, за да се осъществи връзка с онова, от което идваме и към което се връщаме. Каратето, както и медитацията, изисква много вглъбяване, много стоене на едно място и концентрирано вслушване в тялото. Дервишите, постигат това медитативно състояние, като се въртят около себе си. При него съзнанието ти се отделя от тялото. То продължава да бяга, а ти го гледаш отстрани. Има в Тибет един вид йоги - "Лун гон па" се наричат - известни са като "бягащите йоги". Те изключват тялото от съзнанието си, тичат с часове наред в транс, боси, и то с много висока скорост по стръмните пътеки.  Правят го и през нощта. Фиксират някоя звезда, изпаднат в медитация и могат да пробягат невъобразими разстояния – до 200-300 км. При това по пресечен терен с голяма денивелация, бягат със седмици. Ако обаче го извадиш от транса, ще се умори и ще се скапе още на десетия километър.    - Какъв бе поводът да седнеш пред компютъра? - Преди три години получих, не бих казал поръчки, а по-скоро покани за съдействие. Бяха отправени от мои познати, действащи криминалисти. След като с моите момчета свършихме едно-друго, някой в клуба ми подхвърли, абе защо не седнеш да опишеш случките ни, които станаха по време на „мероприятието”. И аз взех, че ги описах. И така се появи първото ми разследване „Абстрактна справедливост”...   - Значи в основата на сюжетите ти са действителните събития от борбата ти срещу организираната престъпност, в които, ти и твоите момчета, сте взели участие като командоси под прикритие. Все пак доколко са реални разказаните от теб неща... - И двете задачи, както и разказаните събитията са съвсем реални. Дори мой познат, водещ юрист във Варна, когато прочете ръкописа, ме предупреди в прав текст да внимавам. Опасяваше, че описаното може да предизвика сериозни реакции срещу мен.  Преди да напиша втората част от книгата, в която разказвам за    отвличането на Първанов,   заедно с двама мои приятели пообиколихме няколко правителствени резиденции. Не всички от тях, но повечето са толкова лесни за превземане, че би било смешно, ако не беше страшно. Достатъчно е само да прехвърлиш оградата и ако някое куче не те залае, никой няма да ти обърне никакво внимание. Можеш да се разходиш, да се заснемеш за спомен, да полежиш в тревата и да си ходиш – никой няма да разбере.   - В ръцете на твоите герои попада липсващата част от досието на Гоце...  - Засекретените досиета на бившата ДС се съхраняваха на две места – първото хранилище е най-общо казано край Враца, чак към Белоградчик, а другото беше най-обикновена на вид селска къща край Пловдив, за която на никой няма да му мине през ума какво крие в мазето си. А ако си следил внимателно новините, не може да не си спомняш, че преди доста време стана следната типично българска случка. Натоварили цял камион с кашони, пълни с досиета, и той потеглил от селската къща край Пловдив по посока Враца. Но не знам си къде и не знам точно защо, изведнъж камионът взел, че се преобърнал на пътя. И папките с досиетата се пръснали по асфалта, от където минувачите започнали да ги събират и с любопитство да ги разглеждат. Голяма глупост, но е факт.  Така че в основата си историята с изчезналата част от досието на Гоце е истина.    В държавата ни непрекъснато се навързват низ от така наречени случайности и когато накрая те лъсват наяве, става ясно, че отвсякъде вони на непрофесионализъм, на безхаберие и тъпизъм.