В средата на 80-те години на 20-и век американските федералните власти, с помощта на местните органи на реда, започват акция по разбиването на организираната престъпност в Щатите. Тогава в центъра на общественото внимание изниква Джон Готи и оставя отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превръща в любимец на медиите в Ню Йорк. Благодарение на своето умение да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превръща в олицетворението на „Американски гангстер“ в очите на обикновения човек. През 1992 г. Готи получава доживотна присъда за рекет, 13 убийства, възпрепятстване на правосъдието, заговор с цел убийство, незаконен хазарт, изнудване, укриване на данъци, лихварство. Той умира десет години по-късно. Встъпление През последните години малко престъпни фигури са успявали така силно да грабнат общественото внимание като Джон Готи. Всички прочути мафиоти вече са останали назад в миналото. Подземни личности като Ал „Белязания“ Капоне и Джак Легс Дайъмънд бяха в центъра на вниманието през 20-те години. През 30-те години на мода идва друга порода престъпници. Банковите крадци като Джон Дилинджър, Хубавеца Флойд и Бебока Нелсън са последният писък на Престъпната вълна в Средния Запад. 40-те години ни донасят Бенджамин „Бъгси“ Сийгъл и убийците от „Убийство, ООД„. Освен блясъка, който излъчват тези индивиди, техните стотици убийства осигуряват на вестниците много вълнуващи първи страници, както и сензационен снимков материал. Макар през 50-те да липсват по-знаменити имена, все пак през това десетилетие организираната престъпност отново е на фокус, благодарение на усилията на органите на реда. През бурните 60 години, заедно с политическо-социалните метежи, за първи път в престъпния свят се наблюдават войни между различните криминални фамилии – войната Гало/Профачи и Банановата война. През 70-те новоизлюпените гангстери не само че напират за първите страници на пресата, но сега вече се появяват и на телевизионния екран. Смъртните врагове Лудият Джо Гало и Джоузеф Коломбо попадат под медийния прицел в Ню Йорк, и градът знаел как да ги рекламира. Тези два ярки характера щели да се сблъскат с брутален, но отлично отразен от медиите край.  Джон Готи В средата на 80-години на 20-и век федералните, с помощта на местните органи на реда, започват акция по разбиването на организираната престъпност в Щатите. Тогава в центъра на общественото внимание изниква Джон Готи и оставя отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превръща в любимец на нюйоркските медии. Благодарение на своето умение да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превръща в олицетворение на Американския гангстер в очите на обикновения човек. Въздигайки се към върха, Готи оставя след себе си кървава диря от трупове, както и богата колекция от посрамени правителствени агенции. Неговото залавяне се превръща във фикс идея, която кара правителството да го преследва с цената на всичко. През 1992 г. човекът, който еволюира от „Елегантния дон“ до „Хлъзгавия Дон“, е обвинен в нарушаване на Федералния закон за рекет и корупция (RICO) от Областния федерален съд в Бруклин. Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Поглеждайки назад към управлението на Готи, лесно можем да видим, че неговото единствено постижение като ръководител на Мафията е да грабне публичното внимание. В това Готи нямал равен. Но, като лидер, той бил лишен от качествата, които предопределят кариерите на престъпни светила от ранга на Капоне, Лучано, Лански, Торио, Костело и Гамбино. В крайна сметка небрежността и егото на Готи причиняват неговото падение. Шестдесет и една годишният Готи умира от рак на 10 юни 2002 г. Ако може да се каже нещо положително за Готи, то е, че той приема наказанието си изключително мъжки. Ранен живот Джон Джоузеф Готи младши е роден на 27 октомври 1940 г. Той е петото дете на Джон Дж. Готи старши и неговата съпруга Фани. Децата в семейството по-късно се увеличават на единадесет – седем момчета и четири момичета. Някои от тях умират в детска възраст, заради лошите медицински условия в онези времена. Бащата на Готи е описван като трудолюбив имигрант от района на Неапол в Италия. Години по-късно, обаче Готи разказва една съвсем различна история за баща си на Салваторе „Бика“ Гравано (втори по командване във фамилията Гамбино, който впоследствие се превръща в най-мразения доносник на мафията). „Тези шибани безделници, дето пишат книги“ – оплакал му се Готи, – „са по-лоши и от нас. Шибаният ми баща е роден в Ню Джързи. Той никога не е стъпвал в Италия през целия си шибан живот. Нито пък майка ми. Човекът не беше работил и един ден през живота си. Той беше безделник и не осигуряваше семейството си. Той никога не правеше нищо. И ние никога нямахме нищо“. Макар това описание на работните навици на баща му да е твърде преувеличено, семейството наистина живеело в мръсната и бедняшка част на Южен Бронкс. По времето, когато Готи навършва 10 години, баща му успява да спести достатъчно пари, за да премести семейството си в Шийпсхед Бей в Бруклин. Година по-късно семейството се мести в друг район на Бруклин, известен като Източен Ню Йорк. Младият Джони се научава да използва юмруците си още в крехка детска възраст. Той имал избухлив нрав и изпитвал изгаряща ярост към онези, които живеели по-добър живот. Вместо да мечтае да стане бизнесмен или доктор, неговата цел била да бъде като тарикатите, които виждал всеки ден да висят по ъглите на улиците в Бруклин. Затова, едва навършил дванадесет години, той се замесил в уличния бизнес на местните гангстери. Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи става част от една банда, която вършела услуги на редовите гангстери. Докато Готи получавал уличното си образование, той рядко имал време да ходи на училище. Бягал редовно от час, а когато присъствал, действал разсейващо на останалите ученици. Учителите не се тревожели особено от неговите отсъствия, тъй като той бил училищният побойник и непрекъснато създавал проблеми с дисциплината. През 1954 г. Готи е ранен, докато участвал в един обир поръчан от местните главорези. Той и още няколко деца отмъквали една преносима бъркачка за цемент, когато тя се преобърнала и се приземила върху пръстите на краката му, премазвайки ги. След като прекарва по-голямата част от лятото на 14-ата си година в болницата, Готи се връща на улицата с нова походка, която остава с него до края на живота му. На шестнадесет години Готи напуска училище завинаги и става член на бандата на Момчетата от Фултън-Рокауей, кръстена на една улична пресечка в Бруклин. Готи бързо се издига до лидерското място. Момчетата от Фултън-Рокауей се различавали от останалите безмозъчни тинейджърски банди. Те крадяли коли, стоки и алкохол. Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи се сработва с двама други младежи, които щели да му станат дългогодишни приятели. Първият е Анджело Руджеро, едър младеж, чието непрестанно бърборене му спечелва прякора „Ква-Ква“. Вторият е Уилфред „Уили Бой“ Джонсън, боксьор-аматьор, чийто баща бил от индиански произход. Джонсън бил непрекъснато подиграван и унижаван заради произхода си и пак заради него никога нямало да стане „истински“ член на мафията. В периода 1957-61 г., докато бил член на Момчетата от Фултън-Рокауей, Готи е арестуван пет пъти. Всеки път обвиненията били снемани или намалявани до условна присъда. Брак и кариера През 1960 г., когато е на 20 години, Готи се запознава и се влюбва във Виктория Диджорджио. Дребната красавица с гарваново черна коса била дъщеря на евреин. Родителите й се развели още докато била бебе и по-късно тя приела името на втория си баща. Тя била с две години по-малка от Готи и напуснала гимназията малко преди да завърши. Двамата се оженват на 6 март 1962 г., почти цяла година след раждането на първото им дете, Анджела. Бракът им се оказал доста бурен, с множество скандали и периоди на раздяла. Но въпреки проблемите си, двамата създават още две деца: втора дъщеря Виктория и Джон А., който става известен като Младши. Някъде по това време Готи в действителност се опитал да работи нещо законно – пресовчик във фабрика за палта и помощник-шофьор на камион – но в крайна сметка не издържал и обърнал цялата си енерги към престъпната кариера. Виктория Готи говорела с пренебрежение за неговата кариера. Тя не харесвала начина им на живот. Веднъж, когато Готи получил тригодишна присъда, на нея й се наложило да кандидатства за социални помощи. Друг път подала съдебен иск срещу съпруга си за това, че не ги осигурява. Години по-късно бръмбарите на ФБР щели да уловят разговори, в които Готи казвал за съпругата си: „Тази жена ме побърква!“. През 1963 г. Готи прекарва 20 дни зад решетките, след като е арестуван заедно със Салваторе Руждеро, по-малкия брат на Анджело. Те карали кола, която била обявена за открадната от една агенция за продажба на автомобили. Престъпленията на Готи от началото до средата на 60-те години били предимно дребни кражби, незаконно проникване и притежание на букмейкърски документи. Той щял да прекара няколко месеца в затвора и през 1966 г. за опит за кражба.  Аниело Делакроче Но 1966 г. се оказва знаменателна година за бруклинските хулигани. Готи станал партньор на една мафиотска групировка, начело с Кармин Фатико и неговия брат Даниъл. Братята Фатико отговаряли пред лейтенанта на фамилията Гамбино Аниело Делакроче. Престъпната кариера на Готи в кражбата на спиртни напитки започва като член на бандата от „Бъргин клуб“. Тяхна основна мишена, както и на други престъпни семейства от Ню Йорк, била огромното международно летище „Джон Ф. Кенеди“. Макар и да не бил кой знае какъв крадец, Готи преуспял достатъчно, за да премести семейството си в по-хубав апартамент в Бруклин. Той и Виктория скоро се сдобили с четвъртото си дете – втори син, когото нарекли Франк. На 27 ноември 1967 г. Готи и още един член на бандата подправили името на един агент от спедиторска компания, взели камион под наем, и отмъкнали от авиокомпанията „Юнайтед Еърлайнс“ стока на стойност 30 000 долара, голяма част от която била женско облекло. Четири дни по-късно ФБР наблюдавало как Анджело и Готи отново товарят камион с женски дрехи, този път на товарния терминал на „Нортуест Еърлайнс“. Щом излезли извън летището към тях се присъединил с колата си един от братята на Готи, Джийн. ФБР арестувало и тримата мъже. По време на последвалото разследване служителите на „Юнайтед Еърлайнс“ идентифицирали Готи като човека, който се бил подписал за откраднатата стока. Той бил арестуван за кражбата от „Юнайтед“ през февруари 1968 г. През април, докато бил пуснат под гаранция, той е арестуван за трета кражба – този път на цигари на стойност близо 500 000 долара. По настояване на Кармин Фатико братята Готи и Анджело наемат за свой защитник адвоката Майкъл Коиро. Джон пледирал за виновен по обвинението в кражбата от „Нортуест“ и получил присъда от четири години във Федералния затвор в Луисбърг Пенсилвания. Прокуратурата снела от него обвиненията за кражбата на цигари и Коиро бил в състояние да убеди съдията да позволи на Готи да пледира за виновен по обвинението за кражбата от Юнайтед, като присъдата в Луисбърг щяла да послужи като наказание и за това престъпление. Готи лежал в затвора по-малко от три години, от май 1969 до януари 1972 г. След като излиза от затвора първата задача на Готи била да си намери законна работа. Той се уредил в строителната компания на втория баща на Виктория. Макар Виктория да желаела съпругът й да започне нов живот, тя се била примирила с факта, че никога няма да може да го промени. Малко след завръщането му тя забременява с петото им дете, още един син, когото нарекли Питър. Години по-късно Виктория щяла да каже на един детектив, който душел около съпруга й: „Не знам с какво се занимава. Всичко, което знам е, че носи пари в къщи“.  Карло Гамбино Бандата, в която се завърнал Готи, се състояла предимно от гладни новаци. Успелите членове били остарели, а указът, издаден от Мафията през 1957 г., възпрепятствал създаването на нови членове. Готи бил най-подходящият от членовете на своята банда и, когато Кармин Фатико бил осъден за лихварство, той използвал Готи да надзирава останалите. На 31 години, с благословията на Делакроче, Готи бил издигнат в действащ капо (капитан) на бандата от „Бъргин клуб“. Бандата под ръководството на Готи била млада и гладна. Те обикновено се занимавали с търговия на наркотици. Неписаният закон за наркотиците в подземния свят гласял: „Търгуваш-умираш“. По практичното правило гласяло, че не може да бъдеш хванат, а ако бъдеш, те чака сигурна смърт. Част от парите от сделките с наркотици винаги отивали горе при шефовете, които избирали да гледат на другата страна до тогава, докато получавали парсата си и никой свързан с фамилията не влизал в затвора. С настъпването на май 1972 г., докато Готи поемал контрола над бандата от „Бъргин“, няколко нейни членове вече били тайни информатори на ФБР, или били на път да станат такива. Сред тях били Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста. С годините властите получавали противоречиви доклади от тези доносници, що се касае до фактическото участие на Джон Готи в търговията с наркотици. Джонсън винаги държал на версията, че Готи не е замесен в сделките и че се придържа към антинаркотичната политика на Гамбино, и по-късно на Пол Кастелано. Издигане Първата стъпка на Готи нагоре по стълбата на мафията идва благодарение на проблемите на Кармин Фатико със закона. Следващата му стъпка дошла по подобен начин, но този път проблеми със закона имал Делакроче. Нещата между Аниело Делакроче и Джон Готи потръгват от самото начало. Готи бил лошото ченге на Карло. Той бил свиреп, жесток, умен и имал мръсна уста, и Карло разчитал на него, когато някой сериозен въпрос изисквал за решаването си комбинация от подлост и лукавство. Оперирайки от „Клуб Ревънайт“ на „Мълбери Стрийт“, в сърцето на манхатънската Малка Италия, Делакроче дотолкова се набивал на очи, че през 1972 г. сенатската комисия, която разследвала организираната престъпност, погрешно го идентифицира като боса на фамилията Гамбино. Другото общо нещо между Делакроче и Готи е техният лош навик да губят пари на хазарт. През 1968 г. Делакроче бил обвинен в укриване на данъци, след като обявил доход от 10 400 долара, когато действителният му доход надвишавал 130 000 долара. Освен това данъчните служби установили, че, докато е бил на тридневна почивка в Пуерто Рико, Делакроче е изгубил повече пари на хазарт, отколкото бил декларирал като доход за цяла година. Той получил една година затвор и след като отказал да даде показания пред голямото жури, към присъдата му били добавени още пет години. Докато Фатико гледал да не се набива на очи, а Делакроче бил в затвора, Готи започнал често да посещава боса Карло Гамбино. Години по-късно Готи щял да бъде засечен в един подслушван разговор да нарича Гамбино „шибан предател“ и „двуличен шибаняк“, заради това, че никога не го бил издигнал, но през 1973 г. младият разбойник изпитвал страхопочитание към дон Карло. Като последовател на италианския философ Николо Макиавели, Гамбино имал навика да цитира „Принцът“. По-късно, докато бил в затвора, Готи също изучил трудовете на Макиавели до такава степен, че бил в състояние да цитира цели параграфи. Готи гордо се перчел пред бандата от „Бъргин“, докато им предавал заповедите на големия бос. Макар указът на Гамбино да се стои далеч от наркотиците да оставал пренебрегнат, те се подчинявали на останалите му заповеди. Едно от разпорежданията гласяло, че членовете на фамилията трябва да престанат да отвличат други престъпници, практика, която по онова време била на мода. Гамбино налага тази забрана след отвличането и убийството на неговия племенник Мани Гамбино. Убийството на Мани Гамбино и последвалото убийство на ирландския гангстер Джеймс „Джими“ Макбратни щяло да се превърне в част от мита за Готи. Смъртта на Мани Гамбино В началото на 70-те години в Ню Йорк имало вълна от отвличания. Колкото и невероятно да изглежда, жертвите били членове и редови служители на престъпните фамилии в града. Бандата на Еди Малоуни била замесена до голяма степен в тези отвличания, които той описва в своята книга „Tough Guy: The True Story of Crazy Eddie Maloney“. Еди се запознава с Джими Макбратни, докато двамата лежали в щатския затвор Грийнхейвън в Ню Йорк. Макбратни бил отдаден на семейството си мъж, който се извисявал на 1,90 м. и тежал 113 кг. Той можел да повдигне тежест от 180 кг. Джими бил затворен за въоръжен грабеж. Той бил тих, добър слушател и бързо се учел. Двамата скоро започнали да обсъждат бъдещите си общи удари. Макбратни разбирал от оръжия и искал да стане бирник, но по-близо до сърцето му били неговата съпруга и двете му деца, затова целта му била да събере достатъчно пари, за да отвори нощен клуб. Малоуни научил, че Джими е много верен на жена си, и всичките приказки в двора на затвора за „женки“ го разстройвали. Съпругата му го посещавала редовно и му пишела всеки ден. През октомври 1972 г. Малоуни става част от група за отвличания заедно с Макбратни. Идеята била рожба на двама тарикати от Фамилията Гамбино – Флипо и Рони Миано. Твърдейки, че ще искат само десет процента от откупите, Флипо казал на Малоуни, че истинският му мотив за отвличанията е отмъщение. „Хората, които съм набелязал са прецаквали мен и моите хора в бизнеса. Ще ми достави удоволствие да видя тези алчни копелета да страдат“ – пъчел се Миано. Бандата похитители се състояла от Малоуни и Макбратни; Томи Дженовезе, който е далечен родственик на дон Вито; Уорън „Чийф“ Шърман и Ричи Чейсон. Първото отвличане било това на Франк „Жабаря“, капо на фамилията Гамбино. Приключението минало като по ноти и бандата се сдобила с 150 000 долара. През следващите два месеца бандата извършила още три успешни акции. Обаче на 28 декември 1972 г., късметът им изневерил. Макбратни съставил план за отвличането на един лихвар на Гамбино, наречен Джуниър. По-късно през онзи хапещо студен следобед Малоуни натикал пистолета си в стомаха на Джуниър и му наредил да се качва в колата. Джуниър, обаче започнал да се съпротивлява и Малоуни се принудил да го удари няколко пъти с оръжието си по главата, преди да го набута на задната седалка и да потегли с колата. Двама млади очевидци ги следвали за известно време и успели да запишат регистрационния им номер, който предали на свой роднина с връзки в мафията. Един приятел на Малоуни, в чийто апартамент бандата държала Джуниър, и чрез чиято майка били наели колата използвана в отвличането, се разприказвал, когато в къщата на майка му дошли няколко здравеняци и започнали да му задават въпроси. Макбратни изпаднал в паника, осъзнавайки, че мафията разполага с името му, както и с тези на Малоуни и Шърман. След като получили сравнително малкия откуп от 21 000 долара, Макбратни пристигнал в апартамента, за да вземе Шърман и да върне жертвата. Шърман трябвало да завърже очите на Джуниър и да прикрие превръзката със слънчеви очила, но глуповатият разбойник не свършил тази работа както трябва. След като карали няколко пресечки Макбратни изведнъж осъзнал, че очите на Джуниърс не са завързани. Вбесен, той рязко спрял колата. Джуниър изкочил през задната врата и хукнал да спасява живота си, а Макбратни стрелял по него няколко пъти. Междувременно Шърман изкочил от колата и се качил при Малоуни, който ги следвал със своята кола. Шърман бил сигурен, че Макбратни ще го убие, ако го види отново – един факт, който самият Макбратни потвърждава по-късно. Малоуни предложил на Макбратни да напусне града. Макбратни не се съобразил с този съвет и предпочел да носи картечница в колата си. Точно преди Малоуни да бъде изпратен обратно в затвора за нарушаване на пробацията си, той и Шърман пиели в един бар, когато двама мъже приличащи на хладнокръвни убийци, дошли да ги търсят. Управителят на заведението, който бил приятел на Малоуни, казал на двамата, че не ги е виждал от известно време насам. Когато вече бил в затвора, Малоуни видял една статия във вестника, в която се говорело за ареста на убийците на Макбратни и съдържала снимки на Джон Готи и Анджело Руджеро. Той твърдял, че точно те са били хладнокръвните убийци, които дошли да го търсят онази нощ в бара. В книгата си Малоуни никога не споменава отвличането и убийството на Мани Гамбино – убийство, за което се предполага, че Макбратни е заплатил с живота си. Така че какво в действителност се било случило с Мани Гамбино? В книгата „Brick Agent“ бившият специален агент от ФБР Антъни Вилано разказва с подробности за предполагаемото отвличане. Вилано бил получил сигнал, че Мани Гамбино, синът на брата на Карлос Джоузеф, е бил отвлечен. Опитите на Вилано да помогне на фамилията първоначално били отблъснати. Няколко дни по-късно с него се свързал един адвокат на семейството и го помолил за съдействието на ФБР. Вилано разказва, че похитителите искали 350 000 долара, но семейство Гамбино твърдяло, че може да събере едва 40 000 долара. Агентът предположил, че или семейството от страната на Джо Гамбино е бедно или фамилията се опасява, че, ако извади накуп 350 000 долара, може да предизвика нежеланото внимание на данъчните. След като получил нови инструкции за откупа, братът на Мани Тони Гамбино потеглил към указаното място като качил при себе си агент Вилано, който легнал под задната седалка на колата. Предаването на парите приключило преди агентите, които държали Вилано под око, да могат да го видят. Все пак един от агентите успял да запише номера на един микробус, който бил забелязан в района. Групата се върнала в дома на Гамбино само, за да се разочарова, когато Мани не бил върнат в уречения час. Вилано продължил разследването през следващите няколко месеца. Чрез един свой контакт той открива следното: „Мани се бил влюбил в някакво момиче от шоу-бизнеса. Той искал да напусне семейството си, защото момичето не искало да има нищо общо с него освен, ако не напусне жена си. Мани бил посъветван от по-висшите в клана да порасне и да забрави русокоската. В тези кръгове било нормално да имаш любовница, но не било прието да напускаш жена си, особено, ако си племеник на Карло Гамбино“.   Вилано също открил, че Мани е имал финансови проблеми, най-вероятно понеже се опитвал да издържа две семейства. Тъй като бил доста навътре в лихварския бизнес, мнозина от семейството смятали, че той държи твърде много пари на улицата. Вилано разбира чрез един доносник, че един от хората, който имал зъб на Мани за голяма сума пари, е комарджията Робърт Сентнър, бивш редови служител на фамилията. След като чува това име Вилано осъзнал, че микробусът, който бил забелязан в нощта на плащането на откупа, е нает под името Робърт Сентнър. Колата на Мани Гамбино била намерена на летище „Нюарк“. Вилано казва, че вкочаняването на трупа било настъпило и се наложило Мани да бъде погребан в седнало положение. Робърт Сентнър и Джон Килкълън били арестувани на 4 декември 1972 г. и обвинени в отвличане. Сентнър по-късно си признава за убийството на Гамбино, разкрива имената на още двама съучастници, и свидетелства срещу Килкълън. На 1 юни 1973 г. той пледира за виновен в убийство и получава 15 години затвор. Въпреки това подробно описание на инцидента, Вилано никога не споменава името на Джими Макбратни в своята книга.    Създаване на обръчи По всяка вероятност Джими Макбратни е бил разпознат като член на екипа отвлякъл Джуниър и е бил убит, заради участието си в това. Макбратни очевидно не е бил невинен и спазващ закона гражданин. Той бил извършвал въоръжен обир, отвличане и притежание на незаконни оръжия и, ако мерникът му бил по-точен, вероятно е щял да рани или убие лихваря от Стейтън Айлънд. Все пак едно е сигурно, че той не е отвличал и убивал племеника на Карло Гамбино, което опровергава баснята, че Готи го е убил като отмъщение за своя уважаван бос. Това събитие, както и много други касаещи Джон Готи, е извъртяно до неузнаваемост, за да подчертае неговия романтичен образ и да засили популярността му на икона на мафията. Във вечерта на 22 май 1973 г. Макбратни седял в „Снуупс Бар енд Грил“ в Стейтън Айлънд. В около 23:00 ч. Джон Готи, Анджело Руджеро и Ралфи „Уигс“ Галионе влезли в заведението и го заобиколили. Те се опитали да го убедят, че са детективи от полицията. Планът им бил да го отведат на паркинга и да го убият далеч от погледите на очевидците. Въпреки факта, че Галионе насочил към него пистолет, а Руджеро държал чифт белезници, Малоуни изобщо не се хванал на номера им. „Да ви видя значките“ – поискал той. Галионе отговорил на това, стреляйки няколко пъти в тавана. На клиентите на заведението, които още не били избягали навън, или в мазето, било наредено да застанат с лице към стената. Макбратни съборил Готи и Руджеро на земята, преди Галиано да успее да го простреля три пъти от упор, убивайки го на място. През юли Руджеро и Галионе били разпознати по полицейските снимки от една барманка и един клиент на заведението и били арестувани. Обаче Готи не бил идентифициран. Един месец по-късно той бил дочут от Уили Бой Джонсън да се хвали за убийството. Джонсън предал информацията на свръзката си във ФБР. ФБР докладвало за тази информация на полицията в Ню Йорк, която побързала да изпрати един от своите детективи, въоръжен със снимката на Готи, която да покаже на очевидците. На 17 октомври Готи бил обвинен в убийство от състава на голямото жури. Готи, който се бил хвалил наляво и надясно за убийството, веднага минал в нелегалност. На 3 юни 1974 г., малко повече от година след убийството на Макбратни, той най-сетне бил арестуван в един бруклински бар от агентите на ФБР и предаден на полицията в Ню Йорк. Източникът на информацията за неговото местонахождение бил Джонсън, на когото била заплатена сумата от 600 долара, за да извърши това предателство. Свекърът на Джон Готи се погрижил да осигури допълнителната гаранция за неговото освобождаване, в размер на 150 000 долара. Семейството на Виктория купило и къща за двама им в Хауърд Бийч. Щом излязъл от затвора, Готи веднага се върнал при бандата, за да продължи да надзирава работата й, както и своите нови придобивки – ресторант и мотел. Говори се също така, че по онова време той е бил скрит собственик на една дискотека в Куинс. На 21 декември 1973 г., преди още Руджеро и Галионе да бъдат изправени на съд за убийството на Макбратни, в Бруклин е убит Ралфи Уигс. Когато обвинението представило случая си срещу Руджеро, защитата извадила множество свидетели, които се заклели, че Анджело е бил в Ню Джързи в нощта на убийството. Съдебните заседатели не могли да стигнат до съгласие. Готи наел като свой защитник адвоката Рой М. Кон. Кон бил известен адвокат, който работел за доста изявени клиенти в Ню Йорк, като например Делакроче. Готи и Руджеро щели да бъдат съдени заедно на втори процес. Знаейки, че предишното дело е приключило без заседателите да могат да стигнат до съгласие, Кон правилно предположил, че обвинението лесно ще се съгласи да сключи сделка, и успял да уреди доста добра такава. Готи и Руджеро пледирали за виновни в опит за непредумишлено убийство. На 8 август 1975 г. Готи е осъден на четири години затвор и е изпратен в изправителното заведение Грийн Хейвън, което се намира на 130 км. северно от Куинс. Там към него се присъединява Уили Бой Джонсън, който бил осъден за въоръжен обир, въпреки статута си на информатор на ФБР. Готи прекарвал времето си в Грийн Хейвън в игра на карти, вдигане на тежести и посещаване на курсове по италианска култура. Той е освободен на 28 юли 1977 г., след като излежава по-малко от две години за убийството на Макбратни. Иронията е в това, че преди това той бил излежал три години за кражбата на женски дрехи от летището. За да отпразнува завръщането му, бандата от „Бъргин“ му купува чисто нов Линкълн Марк ІV. Скоро той установил, че, докато е отсъствал, в ръководството на фамилията Гамбино са настъпили промени. Промени на върха На 15 октомври 1976 г. достолепният Карло Гамбино умира от естествена смърт. Преди смъртта си той уведомил семейния съветник (консилиере) Джоузеф Н. Гало и ключовите си капитани Джеймс Браун Фаила и Еторе Запи, че иска лидерството на фамилията да бъде предадено на неговия братовчед Пол Кастелано.  Погребението на Гамбино Но за тази промяна съществувала една значителна пречка: Аниело Делакроче, настоящият заместник-бос (underboss). Делакроче бил освободен от затвора в Деня на благодарността през 1976 г. Мнозина от членовете на фамилията Гамбино смятали, че именно той трябва да стане следващият бос. Неговата дългогодишна лоялност към семейството и възхищението, което изпитвали към него редовите улични бойци, били само част от причините. През декември висшият ешелон на фамилията Гамбино се събира в дома на капитана Антъни Нино Гаги, за да провъзгласи официално името на новия бос. Ситуацията била напрегната. Преди срещата, опасявайки се от това какво би могло да се случи, Гаги залепил пистолет под кухненската маса. След това въоръжил своя племенник и ветеран от Виетнам Доминик Монтильо с автомат. Монтильо заел позиция в апартамента на горния етаж, от който имало изглед към входната врата на къщата на Гаги. „Ако чуеш изстрели от кухнята“ – инструктирал го Гаги, – „застреляй всеки, който излезе през вратата“. Но стрелба нямало. Кастелано се съгласил с издигането на Делакроче за бос на фамилията. Приемайки предложението на Кастелано за лидерство, Делакроче получил правото да надзирава няколко групи, сред които и бандата от „Бъргин“, ръководена от Кармин Фатико. Тогава Готи се върнал у дома. Според условията на предсрочното му освобождаване, той трябвало да си намери законна работа, затова през лятото на 1977 г. станал търговски посредник в „Arc Plumbing & Heating Corporation“. Готи си набелязал за цел да се изкачи до позицията на Кармин Фатико като глава на бандата от „Бъргин“. Фатико наскоро бил отървал присъда за два побоя над лихвари, но той и брат му Даниъл, заедно с още двама членове на бандата Чарли и Джон Карнеля, били осъдени за кражба. Братята Фатико пледирали за виновни, надявайки се да получат условна присъда. Един от информаторите докладвал на властите, че Готи се надява неговият бивш ментор да бъде изпратен зад решетките, за да може той самият да се придвижи нагоре. Кармин Фатико получил условна присъда от пет години, но царството му на капитан на бандата от „Бъргин“ приключило, тъй като условията на присъдата не му позволявали да се замесва с познати престъпници. Готи все още бил считан за партньор и не би могъл да бъде издигнат в ранг капитан, преди да бъде направен официално член на фамилията Гамбино. Анджело Руджеро и Джийн Готи вече били приети в семейството в началото на 1977 г. По-късно през същата година е планирана още една церемония за посвещаване на нови членове и този път Готи и още осем други мъже се заклеват да спазват кода на честта на Мафията. С избирането му за пълноправен член на фамилията Гамбино приключва и кариерата на Готи в обирите. Той избягвал рисковите престъпления и вместо това се захванал с хазарт и лихварство. Тъй като Готи все още бил в изпитателен срок, той предупредил членовете на бандата от „Бъргин“ да не се мотаят на групи около клуба и да паркират колите си другаде. Това негово отношение щяло рязко да се промени години по-късно. В края на 70-те и началото на 80-те години доносниците на ФБР докладвали, че Готи губи много пари на хазарт и членовете на бандата започват да се тревожат от недостига на пари. Не било необичайно Готи да загуби 30 000 долара за една нощ. През февруари 1981 г. Готи отваря игрална зала само за членове на фамилията на втория етаж на клуб „Бъргин“. Игрите се провеждали всяка вечер, с изключение на събота, и приключвали в около 4:00 ч. сутринта. В началото на март игрите се преместват в Манхатън, близо до клуба на Делакроче „Рейвънайт“. Мероприятието става много популярно и привлича комарджии от целия град. Бандата изкарвала достатъчно пари, въпреки загубите на Готи, който имал право да заема суми от къщата. Типично за него, той започнал да се притеснява за заемите отпускани на другите играчи и наредил да се води счетоводство, само за да разбере, че неговите дългове са най-големи – 55 000 долара. Подслушвателните устройства, монтирани в телефоните и прикачени на информаторите, разкриват, че мнозина от бандата, включително Анджело Руджеро и собственият му брат Джийн, гледали с неодобрение на действията му. Една вечер детективите от Куинс наблюдавали как Уилфред Джонсън предава някакъв пакет на един наркодилър и получава в замяна някаква хартиена торба, която хвърля в багажника на колата си. Детективите последвали Джонсън до неговия дом в Бруклин. Когато Уили Бой отворил багажника, за да вземе торбата, детективите се приближили. Торбата съдържала 50 000 долара и Джонсън бързо разкрил, че това са пари от хазарт. Той се изплашли, тъй като бил все още в изпитателен срок. Джонсън казал на полицаите да вземат парите, защото, ако неговият надзорник откриел, че е нарушава пробацията си, щял да го върне обратно в затвора. Джонсън, който вече работел като таен информатор за ФБР, сега се съгласил да прави същото и за полицията в Ню Йорк. През юни 1981 г. той издава местонахождението на игралната зала и това довежда до ареста на приблизително тридесет души. След като прекарали нощта в Криминалния съд в Манхатън арестуваните – представяни от адвоката Майкъл Койро – пледирали за виновни, били глобени по 500 долара и пуснати да си вървят. През следващата нощ, точно от другата страна на улицата, където се намирала предишната зала, било отворено ново заведение. Игрите обаче никога повече не достигат предишната си популярност. Трагедията на Франк Готи Франк Готи е четвъртото дете на Джон и Виктория Готи и техният втори син. Франк бил като всяко друго дванадесетгодишно момче. Той бил добър ученик и обичал да спортува. На 18 март 1980 г. Франк взима назаем от свой приятел един моторизиран минибайк и го подкарва в района на Хауър Бийч. В същото време Джон Фавара, управител на фабрика за мебели, се прибирал към къщи – той бил съсед на семейство Готи. Неговата къща на 86-та улица се намирала точно зад къщата на Готи, на 85-та улица. Осиновеният син на семейство Фавара Скот бил приятел на техния син Джон и често оставал да пренощува в дома им. Докато слънцето залязвало в късния следобед, младият Франк Готи и 51-годишният Фавара се доближавали до фатална среща със съдбата. Джери Капечи и Джийн Мъстейн описват събитията в своята книга „Mobstar“: „На 157-мо Авеню, близо до 87-ма улица, се правела реновация на една сграда. На улицата бил поставен контейнер, в който да се изхвърлят отпадъците. Той бил отдясно на Фавара, който не забелязал как момчето с минибайка влиза в улицата от другата страна на контейнера. Колата му удря и убива Франк Готи“.   Смъртта на сина й оказва съкрушителен удар на Виктория Готи. Тя живеела заради децата си. На погребението на Франк Готи идват много приятели. Местният свещеник посъветвал Фавара да не се появява там. Агентите на ФБР, които обикновено държали под наблюдение погребенията, този път останали настрана от уважение към смъртта на детето. Два дни след инцидента една жена се обажда в 106-то полицейско управление и казва: „Шофьорът на колата, която уби Франк Готи, ще бъде елиминиран“. В същия този ден Фавара получил смъртна заплаха по пощата. На 23 март един детектив го посетил, за да го предупреди за телефонната заплаха. Фавара казал на детектива: „Такива неща се случват само по филмите“. Наивният Фавара не можел да проумее защо семейство Готи не осъзнава, че смъртта на детето е била нещастен случай. На 24 март Фавара получава телефонно обаждане в дома си, в което женски глас отново изрича смъртната заплаха. На 13 април била открадната все още неремонтираната кола на Фавара. На 1 май тя била открита на по-малко от миля от дома му. Деветнадесет дни по-късно в пощата на дома му била пусната картичка от погребението на Франк Готи. На следващия ден той намерил в пощата снимка на Франк Готи. На следващия ден, 22 май, думата „Убиец“ била изписана със спрей на автомобила му. Фавара бил дългогодишен приятел на Антъни Запи, чийто баща Еторе бил капо на фамилията Гамбино. Фавара отишъл при Антъни Запи за съвет. Запи му казал да се махне от квартала и да се отърве от колата си, понеже Виктория изпадала в ярост всеки път, когато я видела. Решението му било подпомогнато от самата Виктория, която на 28 май го напада и пребива с алуминиева бейзболна бухалка. Фавара бил лекуван в местната болница, но отказал да повдигне обвинения. Той последвал съвета на Запи и пуснал къщата си за продажба. На 28 юли, три дни преди да приключи официално продажбата, Фавара бил отвлечен, докато си тръгвал от работа. Няколко души наблюдавали как Фавара е ударен по главата и хвърлен в един микробус. Той и колата му изчезват завинаги. Собственикът на една закусвалня, който става очевидец на нападението и го описва в полицията, скоро бил посетен от трима здравеняци, които седнали тихо на една маса и го зяпали мълчаливо и втренчено в продължение на петнадесет минути. Собственикът започнал да избягва полицията, продал бизнеса си и заминал. По време на отвличането Джон и Виктория се намирали във Форт Лодърдейл Флорида. ФБР се обърнало към информаторите си за информация. Уилям Батиста им докладвал, че първоначално Готи не търсел отмъщение, но един свидетел му бил казал, че Фавара е карал с превишена скорост и бил подминал един знак стоп точно преди да удари сина му. Според Батиста, Готи бил обещал отмъщение на Виктория, тъй като тя била страшно разстроена от смъртта на детето им. Когато двамата се върнали от юг, детективите ги разпитали. Виктория казала за Фавара: „Не знам какво се е случило с него, но няма да съжалявам, ако е пострадал. Той никога не ми изпрати картичка със съболезнованията си. Той никога не се извини. Той така и не поправи колата си“. Отговорът на Джон бил в същия дух, дори изглеждал репетиран: „Не знам какво се случи. Няма да съжалявам, ако нещо лошо е станало. Той уби детето ми“. Франк Готи щял да навърши 13 години на 18 октомври и Виктория използвала случая, за да публикува два поменика в „Ню Йорк Дейли Нюз“ – един от децата й и един от нея и Джон. От тогава тя ги публикува всяка година на същата дата. Когато децата пораснали и създали собствени семейства, всеки от тях нарекъл едно от своите деца Франк. На 8 март 2001 г. журналистът Джери Капечи написва обширна статия за изчезването на Джон Фавара. Според него, роля в отвличането и убийството на Фавара са изиграли Анджело Руджеро, Уили Бой Джонсън, Джийн Готи, Джон и Чарлз Карнеля, Антъни Рампино, Ричард Гомес и Иги Алоня. Всичко било протекло по следния начин: когато Фавара се доближил до колата си, той забелязал мъжете и хукнал да бяга. Джон Карнеля го повалил с два изстрела от пистолет със заглушител .22 калибър. Фавара простенал: „Не. Не. Моля ви, жена ми“, докато се мъчел да се надигне от земята. Гомес го ударил с лост по главата, вдигнал го и го хвърлил в микробуса. Друг член на бандата взел ключовете на жертвата и ги последвал с колата на Фавара. Фавара и колата му били откарани в един обект за метални отпадъци в Източен Ню Йорк, опериран от братята Карнеля. Там тялото на Фавара било натикано в един варел, който след това бил напълнен с цимент. Докато Чарлз Карнеля хвърлял варела в океана, неговият брат Джон пресовал колата на Фавара в двора за отпадъци. Никой не бил арестуван за отвличането и убийството. През 1983 г. съпругата на Фавара поискала той да бъде обявен за мъртъв. Политиката на Мафията Джон Готи превръща вътрешния кръг на своята банда от „Бъргин“ в могъща организирана група. Най-близо до него били Анджело Руджеро, на когото гледали като на втори в командването; брат му Джийн, който на моменти бил не по-малко жесток от по-големия си брат; Джон Карнеля, който управлявал бизнеса с метали за скрап; Антъни „Тони Роуч (Хлебарката)“ Рампино, чийто физически черти му помагат да се сдобие с прякора си; и Уили Бой Джонсън. Рампино и Джонсън били главните събирачи на заеми на Готи. Готи привлича в бизнеса и другите си братя Питър и Ричард. Питър се грижел за „Бъргин Клуб“, а Ричард поел клуба „Нашите приятели“, който се намирал зад ъгъла. Готи изисквал от своите хора да се явяват редовно в „Бъргин“ и се дразнел, ако някой от тях пропуснел да се появи за 48 часа. В периода от края на 70-те до началото на 80-те години ФБР създава свой собствен кръг – група от информатори. В добавка към вече споменатите Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста, Бюрото привлича също Салваторе „Лудия Сал“ Полиси, Матю Трейнър и Антъни Кардинале, тежко пристрастен наркоман, когото Анджело Руджеро бил срещнал в Атика. Макар да продължавали да вършат престъпления, доносниците постоянно захранвали Бюрото с нова информация за действията на Готи. Готи, от своя страна, не бил сляп за усилията на властите и знаел, че някои от телефоните използвани от бандата се подсушват. Той бил предпазлив, когато предавал информация на хората си по тези телефони и никога не се колебаел, когато дойдело време да се върши работа. Освен информаторите и подслушването на телефоните, в „Бъргин Клуб“ били монтирани бръмбари, които прихващали разговорите на членовете на бандата.  Пол Кастелано След смъртта на сина му комарджийските навици на Джон Готи станали още по-безразсъдни. Това наблюдение било предадено на ФБР от Уилям Батиста. Не само той бил останал с подобно впечатление. Босът на фамилията Пол Кастелано също изразява пред Делакроче своите опасения по този въпрос. Макар Делакроче да омаловажил безразсъдните залагания на Готи, като начин той да се справи с мъката си, Кастелано никак не бил доволен. Джери Капечи и Джийн Мъстейн дискутират позицията на Кастелано в своята книга „Готи: Възход и падение“: „Въпреки това, комарджийството на Готи карало Пол да се замисли над неговата пригодност да бъде лидер. Повлиян от типичната предубеденост, която сицилианците изпитват към хората от Неапол, Пол вече имал ниско мнение за качествата на Готи. Също като предците си, той смятал неаполитанците за прибързани, ненадеждни, биещи на очи и твърде емоционални“.   От своя страна, Готи и Делакроче също се съмнявали в лидерските качества на Кастелано, за когото се смятало, че не разбира правилата на улицата. Той не разбирал Готи и хората му и дори не си правел труда да опита. Кастелано се бил оттеглил в своята къща-палат на Тодт Хил в Стейтън Айлънд, откъдето предпочитал да комуникира единствено с неколцина избрани членове на фамилията. В началото на 80-те години отношенията между Кастелано и групата на Делакроче/Готи продължавали бързо да се влошават.  Наркотици и подслушване С потичането на информацията от тайните доносници на ФБР започнала да се оформя ясна картина за търговията с наркотици, практикувана от бандата „Бъргин“. При все това, никога не се изяснило точно колко голяма е ролята на Джон Готи в този бизнес. Официално той все още се придържал към фамилната забрана за търговия с наркотици, но без съмнение просперирал от огромните приходи, които събирали членовете на неговата банда. В началото на 80-те години властите вече били започнали да разследват петте организирани престъпни фамилии в Ню Йорк. Специален агент Брус Моу бил поставен начело на така нареченият „Отряд Гамбино“. Целеустременият агент се заел със задачата да внедри тайни информатори във фамилията и чрез тях да добие представа за йерархията на фамилия Гамбино. Изхождайки от информацията предоставена от „Източник Уейхуу“ (кодовото име на Уили Бой Джонсън), според която домашният телефон на Анджело Руджеро се смятал за безопасен, ФБР се заема да промени това. На 9 ноември 1981 г. те поставили подслушвател в телефона на Руджеро. Една от причините той да бъде избран, се състояла в това, че неговият брат Салваторе бил станал милионер, търгувайки самостоятелно с наркотици, и в момента се укривал от правосъдието. Един ден след като Анджело говорил по телефона с Джийн Готи, използвайки думата „бабания“ (улично наименование на търговията с хероин), „Отдел Гамбино“ се обръща към съдия с искане да се издаде заповед за по-нататъшното му наблюдение и електронно подслушване. В началото на 1982 г. Руджеро се премества от Хауърд Бийч в Сидърхърст Лонг Айлънд. С помощта на информация отново предоставена от Уили Бой Джонсън, агенти преоблечени като строителни работници поставят подслушвателни устройства в кухнята, трапезарията, мазето на Руджеро, както и в телефона в спалнята на дъщеря му. Освен това те увеличили операцията по следенето му, като дори от време на време му позволявали да ги види с надеждата, че това ще го предизвика да се разприказва повече. На 6 май 1982 г. Салваторе Руджеро се качва на чартърен самолет от едно летище в Ню Джързи заедно с жена си, за да нагледа някои свои имуществени инвестиции в южна Флорида. Салваторе, който бягал от властите вече шест години, се криел във Флорида, Охайо и Пенсилвания. Самолетът катастрофира в Атлантическия океан близо до бреговете на южна Джорджия и никой на борда не оцелява. Смъртта на Салваторе предизвиква верига от събития, които щели да доведат до междуособна война във фамилията Гамбино и да изстрелят Джон Готи към върха. След като били уведомени за фаталния инцидент Анджело, Джийн Готи и Джон Карнеля побързали да заминат за убежището на Салваторе в Ню Джързи, за да премахнат документи, ценности и всичкия хероин, който могли да намерят. Адвокатът Майкъл Коиро, който бил представлявал Анджело в миналото, пристигнал от Флорида два дни след смъртта на Салваторе, за да помогне на Анджело да разреши някои законови въпроси, касаещи имота на брат му. Двамата се съвещавали в дома на Анджело, когато пристигнал един от капитаните на фамилията, Франк Декико, за да изкаже съболезнованията си. Агентите подслушвали как Коиро казва на Декико, че Джийн е открил хероина. Няколко седмици след опелото на Салваторе Коиро все още помагал на Анджело. Благодарение на бръмбарите в къщата, ФБР прихванало следния разговор между Анджело, Коиро и Джийн Готи, които се чудели как да се отърват от хероина: „Руджеро: Ако намеря пари, ще го пазиш ли? Коиро: Да. Джийн: Никой, освен нас, не трябва да знае за това. Що се отнася до мен, ти не си наш адвокат, а един от нас.   Коиро: Знам това, Джийн, и аз се чувствам по същия начин.“   Месеците минавали и ФБР събирало все повече уличаваща информация, изливаща се от устите на Анджело Руджеро и гостите в дома му. През това време хероинът бил продаден и Руджеро бил чут да възкликва: „В хероина има доста далавера!“. Джийн Готи и Джон Карнеля заминават с печалбата за Флорида, където поръчват още хероин от един от доставчиците на Салваторе. Брус Моу се въздържал от правенето на арести с надеждата, че ще хване Джон Готи да обсъжда сделката с хероина в дома на Руджеро или по телефона. Това не се случва. Готи смятал, че като действащ капо не бива никога да посещава дома на един редови боец. На 8 август 1983 г., седемнадесет месеца след смъртта на Салваторе Руджеро, Отделът Гамбино арестува Анджело, Джийн Готи, Джон Карнеля, Майкъл Коиро и Марк Райтър. Освен многобройните записи на разговорите за хероин, бръмбърите били прихванали и изобилие от презрителни забележки, изречени от Руджеро по адрес на Пол Кастелано. Битката, която започва Кастелано, в опитите си да се добере до тези записи, в крайна сметка довежда до неговото падение. Проблеми за „Големия Поли“ Близо шест години щели да минат преди Анджело Руджеро, Джийн Готи и останалите да бъдат осъдени. Дотогава Пол Кастелано отдавна си бил отишъл, а Джон Готи вече се бил превърнал в „Хлъзгавия дон“. Проблемите за Кастелано започнали да се трупат в началото на 80-те, когато властите насочили взора си към босовете на престъпните фамилии в Ню Йорк. Когато членовете от бандата на Готи били обвинени в търговия с наркотици, Кастелано почувствал нуждата да действа. За да успокои ситуацията, Руджеро убедил Аниело Делакроче да говори с раздразнения шеф и да го залъже с изкривената история, че те само са се опитвали да разчистят делата на Салваторе. Тъй като Салваторе нямал нищо общо с фамилията Гамбино, Кастелано не можел да го държи отговорен за неподчинение на семейните правила. Този план щял да държи Кастелано настрани, докато записите на ФБР бъдели предадени на адвокатите на защитата. Кастелано не осъзнавал, че информацията, която Руджеро бил разпространил по подслушваните телефонни линии, давала на властите достатъчно основание, за да проникнат и да поставят бръмбари в собственото му имение. В началото на 1984 г. за боса на фамилията Гамбино вече се подготвял обвинителен акт, в резултат от разследването на една друга групировка – тази на бившия капо Рой Димео, известен като „Машината за убиване“. Макар Кастелано да бил поръчал убийството на Димео, за боса и членовете на бандата на Димео се готвели обвинения в поръчково убийство, търговия с наркотици, международна операция за кражба на коли, детска порнография и проституция. Освен това адвокатите на Кастелано го уведомили, че му се готвят обвинения и по още два случая свързани с рекет и корупция. Първият случай става известен като „йерархичен“ и впоследствие довежда до осъждането на заместник боса на фамилията Джоузеф Армоне и на съветника Джоузеф Гало. Вторият случай, познат като „пълномощен“, завършва със снемането на обвиненията от Кастелано. Не само Кастелано, а цялата фамилия Гамбино била под обсада през пролетта на 1985 г. Освен йерархичния случай, обвинения били повдигнати срещу Джон и Джийн Готи, Нийл Делакроче и неговия син Армонд, Джон Карнеля, Уили Бой Джонсън, Антъни „Хлебарката“ Рампино и други. Гангстерите били обвинени в извършването на плеяда от престъпления от убийство до лихварство. Това била кулминационната точка от дългогодишната работа на заместник щатския прокурор Даян Джиакалоне, която представлявала Източния район на Ню Йорк. Едно от нещата, които установява Джианкалоне, било, че Уили Бой Джонсън е таен информатор на ФБР. Тя бързо успяла да го убеди да стане държавен свидетел и да даде показания срещу своя дългогодишен приятел Джон Готи и колегите си от „Бъргин“. Джонсън се страхувал за живота си, както и за сигурността на семейството си. „Аз ще бъда убит“ – казал той на прокурора. – „Семейството ми ще бъде заклано“. Готи скоро разбрал за предателстото на Джонсън. „Ще ти простя и ти давам думата си, че никой няма да те закача“ - казал Готи на Уили Бой. – „След като спечелим този случай, ти повече няма да бъдеш един от нас. Но ще си намериш работа, ще имаш семейство и ще бъдеш добре“. Въпреки молбите на Джонсън да бъде пуснат под гаранция като останалите, Джианкалоне убеждава съдията да го държи зад решетките, където той щял да остане за повече от година, преди случаят да отиде на съд. Междувременно, другият информатор Уилям Батиста узнава, че Джианкалоне го издирва, за да го привлече към делото. Батиста грабнал жена си, напуснал града и оттогава никой не го е виждал.  Джон Готи Пол Кастелано навършва 70 години през пролетта на 1985 г. Той нямало да доживее до 71. Застаряващият лидер престанал да настоява за записите на Руджеро, когато научава, че Нийл Делакроче умира от рак. Той преценил, че след като Делакроче умре, ще може спокойно да упражни натиск за записите, без да предизвиква гнева на заместника си. Когато Кастелано най-накрая успява да чуе касетите, в края на лятото на 1985 г., той формулира план за действие, но все още се въздържал да го приведе в действие, чакайки смъртта на Делакроче. Смятайки, че Кастелано се готви да ги убие, Готи и Руджеро започнали да кроят план за покушението му. Първо, те се погрижили да получат подкрепата на хора от фамилията, като Гравано, Декико, Армоне и Робърт Дибернардо. След това конспираторите се обърнали към фамилиите Бонано, Коломбо и Лукезе. Фамилията Дженовезе, водена от дългогодишния съюзник на Кастелано Винсънт „Брадичката“ Джиганте, не била включена в плана за реконструкция на фамилията Гамбино. Когато Нийл Делакроче умира на 2 декември 1985 г., Кастелано отказва да отиде на опелото под предлог, че иска да избегне наблюдението от страна на властите. Това нарушение на гангстерския етикет още повече засилва съпротивата срещу него. След това Кастелано издига за заместник-шеф своя шофьор и бодигард Томас Билоти. Той обявил, че ще затвори клуб „Рейвънайт“ и ще разпредели членовете на бандата „Бъргин“ по другите банди. Плановете за реорганизация на Кастелано щели да срещнат бърз и смъртноносен отпор. „Спаркс Стекхаус“ В късния, студен следобед на 16 декември 1985 г. нищо неподозиращите нюйоркчани, бързащи да се приберат у дома след дългия работен ден, били на път да станат свидетели на публична екзекуция на подземния свят. Сами Гравано и Питър Маас описват подготовката в своята книга „Underboss“:  Сами Гравано „Колкото повече го мислехме, толкова по-добре изглеждаше. Стигнахме до заключението, че девет дни преди Коледа, в най-натовареното време 5-6 часа следобед, сред тълпите от пазаруващи за празниците жители на Манхатън, на улиците ще има буквално хиляди хора, щуращи се напред-назад. Ударът щеше да отнеме няколко секунди и объркването щеше да бъде в наша полза. Никой нямаше да очаква нещо такова, най-малко пък Пол. След това щяхме просто да изчезнем в тълпата. Така, ние решихме кога и къде ще се случи“.    Франк ДеКико В деня преди да бъде извършено покушението над Пол Кастелано и Томас Билоти, единадесет конспиратори се събират в офиса на Гравано на „Стилуел Авеню“. Според Гравано, четиримата определени за стрелци били Винсънт Артузо, Джон Карнеля, Еди Лино и неговият шурей Салваторе Скала. Резервният стрелец Тони Хлебарката Рампино щял да стои от другата страна на улицата срещу ресторант „Спаркс Стекхаус“, а Анджело Руджеро, Джоузеф Уотс и Иги Алоня щели да заемат позиция на 46-та улица, откъдето да подсигурят пътя за бягство. Франк Декико щял да бъде вътре в ресторанта, където щяла да се състои срещата. Към него щели да се присъединят капитаните Джеймс Фаила и Даниъл Марино, които не участвали в заговора. По-късно, през 1999 г., журналистът Джери Капечи твърди в една своя статия, че Гравано погрешно е посочил Алоня като член на екипа атентатори. Според неговите източници, вместо него в убийството е взел участие Доминик Пизона. Същестува и друга версия относно присъстващите в ресторанта „Спаркс Стекхаус“. Пенсионираният лейтенант от полицията Ремо Франчезини твърди в своята книга „Въпрос на чест“, че: „На 16 декември Големият Пол бе организирал среща със сина на Нийл Делакроче Бъди в ‘Спаркс Стекхаус’ на Източна 46-та улица. Срещата бе уредена от Франк Декико. Кастелано щял да изрази почитанията си, да обясни защо не е дошъл на опелото, да поднесе съболезнованията си, да поправи грешката си и да почете мъртвите“.   Групата атентатори разбира кои ще бъдат нейните мишени чак в уречения за убийството следобед. Скрити в един парк в долната източна част на Манхатън, те преговорили за последен път плана си. Четиримата стрелци били облечени еднакво – дълги, светли палта и черни шапки. Гравано и Готи пристигат пред „Спаркс Стекхаус“ в около 17:00 ч., в един Линкълн каран от Джон. Той паркирал така, че да могат да виждат входа на ресторанта. Малко след това Билоти спрял своя черен Линкълн до колата на Готи и зачакал да се смени светофара. Използвайки уоки-токи, Гравано съобщил на останалите, че Кастелано наближава към пресечката.  Тялото на Томас Билоти Билоти паркирал Линкълна на празното място пред „Спаркс“ и излязъл от колата. В момента, в който Кастелано тръгнал да слиза от колата, наемниците направили своя ход. Големият Поли бил прострелян шест пъти в главата и загинал на място. Когато стрелбата започнала, невъоръженият Билоти спрял и погледнал през прозорците на колата, само за да види екзекуцията на шефа си, без да осъзнава, че той е следващата мишена. Когато двама от наемниците започнали да стрелят по него, оръжието на единия засякло. Но куршумите на втория стрелец повалили новокоронясаният заместник бос и Карнеля, който бил приключил със стрелбата по Кастелано, заобиколил автомобила и довършил Билоти. Наемниците хукнали, разблъсквайки уплашените минувачи, и си пробили път до Второ Авеню, където ги чакали колите за бягство. Готи и Гравано спокойно минали с колата си покрай „Спаркс“. Поглеждайки към тялото на Билоти, Гравано казал на Готи: „Той е свършен“.  Пол Кастелано на носилка Чувайки стрелбата отвън, Декико, Фаила и Марино излезли бързо от ресторанта. Докато бързали надолу по 46-та улица, те се сблъскали с Томас Гамбино, племенникът на Кастелано, който отивал към срещата в „Спаркс“. „Чичо ти беше застрелян“ – казал Декико. „Мъртъв ли е?“ – попитал Гамбино. „Да, мъртъв е, Томи“ – потвърдил Декико. „Господи, какво става?“ – попитал Гамбино. „Не се тревожи, всички останали са добре. Влизай в колата си и тръгвай. Ние ще държим връзка с теб“ – уверил го Декико. Враждебен свидетел Новокоронясаният бос на фамилията Гамбино бил зает с подготовката за два съдебни процеса. Първото дело било за нападението над хладилния техник Ромуал Пйечик. На 11 септември 1984 г. едрият 35-годишен Пйечик заварва колата си блокирана от друг автомобил пред заведението „Коузи Корнър Бар“ в Куинс. Криминално проявеният Пйечик започнал да натиска клаксона, докато не се появил собственикът на проблемното возило. Франк Колета, редови боец от фамилията Гамбино, ударил Пйечик в лицето и измъкнал от джоба на ризата му 325 долара – седмичната заплата на техника. Пйечик изкочил от колата си и започнал да се бие с Колета. Точно тогава Джон Готи излязъл от бара и се намесил в свадата, зашлевявайки Пйечик през лицето. Готи посегнал към кръста си сякаш, за да извади оръжието си, и предупредил Пйечик: „По-добре изчезвай от тук, мамка ти“. Готи и Колета се върнали в бара, а Пйечик отишъл да подаде оплакване в полицията. Той се върнал в „Коузи Корнър“ с двама полицаи, които арестували двамата гангстери. Няколко дни по-късно Пйечик свидетелствал пред голямото жури. Готи и Колета били обвинени в нападение и кражба. Цяла година минала преди делото да отиде на съд. Дотогава, лицето на Готи вече било добре познато на всички покрай убийството на Кастелано и Билоти, благодарение на вестниците и телевизията. С наближаването на делото Пйечик започнал да се страхува за живота си. Той си купил пистолет и временно преместил бременната си съпруга на друго място. Седмица преди началото на процеса един сержант от детективския отдел на областната прокуратура в Куинс отишъл в дома на Пйечик, за да обсъди с него случая. „Няма да свидетелствам“ – казал Пйечик на сержанта. В доклада си детективът отбелязъл, че Пйечик се страхува от хората на Готи. Той бил получавал анонимни телефонни заплахи и някой бил отрязал спирачките на работния му ван. Заплахите подтикнали областния прокурор Джон Сантучи да поиска анонимно жури. Процесът, определен за 2 март 1986 г., бил отложен с два дни, докато съдията обмислял и в крайна сметка отхвърлил молбата на прокурора. На 5 март Пйечик говорил с един репортер от „Ню Йорк Дейли Нюз“. Той отрекъл да е получавал телефонни заплахи и някой да е повреждал колата му. След това Пйечик заявил, че щял да се яви на делото като свидетел на Джон Готи. „Няма да свидетелствам срещу г-н Готи“ – казал той. – „Ще бъда на негова страна. Не искам да навредя на г-н Готи“. Призоваването на свидетелите най-сетне започнало на 19 март. На следващия ден, когато бил редът на Пйечик да заеме свидетелското място, той не се появил. Сантучи изпратил хора от екипа си да го доведат, но те не могли да го намерят. Властите не смятали, че той е станал жертва на нечестна игра, а по-скоро, че се е уплашил да се яви в съда. Заместник областният прокурор А. Кърк Бартли казал на съдията, че обвинението не е в състояние да продължи, поради отсъствието на своя свидетел. По-късно, във вторник на 20 март, Пйечик бил открит в болница „Мърси“ в Роквил Център, Лонг Айлънд. Неохотният свидетел бил отишъл там, за да му се направи ненужна операция на дясното рамо, чрез която смятал, че ще се измъкне от задължението да свидетелства. По време на петъчните заседания Бартли уведомил съдия Дюфиси, че Пйечик ще се яви в съда в понеделник. Защитникът на Готи, който твърдял, че Пйечик е нападнал Колета, а неговият клиент просто се бил притекъл на помощ, заявил, че цялата тази история с болницата му прилича на измама. Брус Кътлър, който за пръв път взимал думата като защитник на Елегантния дон, казал: „Ние не знаем къде е той, в коя болница е и при кой лекар“. Другият адвокат на Готи Майкъл Коиро, който по-късно щял да бъде признат за виновен за съдействието си при укриването на печалбата от наркотици, казал на съда: „Мисля, че е очевидно, че въпросният свидетел не желае да свидетелства“. В събота сутринта, когато Пйечик бил изписан от болницата, детективите от офиса на областната прокуратура в Куинс го взели под своя охрана, като материален свидетел. В понеделник следобед той заел свидетелската скамейка, за да бъде разпитван в продължение на два часа от прокурор Бартли. В притихналата и претъпкана зала на Щатския върховен съд в Куинс Пйечик бил запитан дали вижда сред присъстващите мъжете, които са го нападнали. „Не ги виждам“ – отговорил Пйечик. Когато го притиснали да опише нападателите си, Пйечик заявил: „Ако трябва да бъда напълно честен, това беше толкова отдавна, че вече не си спомням“. След неговите показания съдия Дюфиси обявява Пйечик за враждебен свидетел и процесът е прекратен. На 25 март прокурор Бартли се опитва да възобнови случая, но съдията отхвърля искането му и снема обвиненията за нападение и кражба от двамата подсъдими. Прокуратурата смятала да повдигне обвинения в лъжесвидетелстване срещу Пйечик, но в крайна сметка се отказала. Това не било последното появяване на Ромуал Пйечик. На 27 август 1986 г., по време на избирането на съдебни заседатели за процеса воден от Джианкалоне, Пйечик се появил в съдебната зала в Бруклин. След като му била отказана възможността да говори в залата, той провел импровизирана пресконференция в кулоарите на